Mar 7, 2017, 12:44 PM

Открих се 

  Poetry » Phylosophy
505 3 3

Лице в лице, една до друга
вперихме със теб очи.
С желанието да се видим
или познаем, може би.
– Аз ли съм? – това се питах.
А може би е само звук 
от чужд живот, от стара книга,
прелиствана за някой друг.
Останал спомен или просто
дуалност, сляла във едно
любов и зло, красиво с грозно,
измислен порив и добро.
Но в миг зениците погледнах
и в тях душата си съзрях,
там болката, дълбоко скрита,
прозираше без капка страх.
В очите светеше надежда
и вяра, въпреки смъртта.
Открих се, нищо че изглеждам
така различна пред света!

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??