paula (Паула Петрова)
72 926
Oct 7, 2009, 2:17 PM

(... откритие...) 

  Poetry
471 0 3

 

Отворих килера, потънал във прах,

забравени детски мечти си намерих,

изпаднал във ъгъла звънкия смях...

... крачета, с които скалите катерех...

 

И плахите пъстри очички... и тях

забутани там, на поличката малка,

потънали в прах и във пълния мрак

треперят и стенат... История жалка...

 

Изтупах крилете, с които летях

и звънкия смях във сърцето си сложих,

очичките, плахите, с тях замечтах...

Килера затворих и здраво залостих.

 

По детски погледнах отново света,

с крачетата смело отново катеря

скалите високи. И там, на върха,

в жената детето аз пак ще намеря.

© Паула Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??