В годините ми разпилени,
веднъж почувствал любовта,
вървя през вярност и измени
от младостта към старостта.
И взирам се в жени различни –
превръщам любовта им в грях.
Затъвам в пориви себични,
живот и сили пропилях.
Сега вълшебни думи нижа
от обич всяка е зрънце.
Дарява мигове безгрижни
поетът с тъжното сърце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up