Ще ми се да бях

наистина страхотна.

Но дори не зная как

да не съм самотна...

Ранено сърце,
скърбяща душа.
Пълна с емоции е,
но и с празнота.

Проблемът не в теб,
от малка съм така –
щастлив човек
с тъжна душа.

Жадувам за изкуство,
ужасявам се от злото.
Обречена да чувствам
много, много надълбоко...

Мисли и емоции за теб
като вълни връхлитат ме.
Не съм добър плувец,
но и това не е море.

Та да се удавя...
и да свърши...
Поне да имам правото
да се прекърша.

Трябва да тичаш,
да намериш някоя прекрасна.
Мен колкото да ме обичаш,
пак ще си остана празна...