Oct 18, 2018, 3:50 PM

Изгнание 

  Poetry » Love
737 7 6

Какъв е цветът на тъгата ми?
Нюансът на твоите ириси,
когато напразно те чакам
и дните се сплитат в години.

 

На болката скритият корен
е всичко, което не казахме.
Стената от страх и от гордост
е здрава черупка... Но пази ли?

 

Отдавна прекъснахме връзка,
след кратки сигнали взаимни.
Защо ли, когато си тръгна,
не секнаха нежните химни? 

 

И сякаш във гроб съм затворена.
Така тишината е тежка.
Обречена вечно да помня
какво е да бъдеш отсреща.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??