Не чакам ни петък, ни събота, нито неделя,
отварям широко вратата на поредния ден.
Часовник безстрастен времето в такт разпределя,
по неведоми криви животът се движи край мен.
Природата, фокусник сръчен, сезони редува,
четворка магически карти тя крие в ръкава.
И с пролет, и есен, със зима и лято празнувам,
палитра от шарени спомени те ми даряват.
Отдавна съм вече уверена – щастие има,
живее в душата на всеки от нас и е странно,
че ние го търсим и чакаме – то е незримо –
частица от рая, изпълнена с божия манна.