Ще идвам тихо в спомените вечер,
с шепота на вятъра игрив.
Ще постоя, а после надалече,
ще си отида с изгрева красив.
Не тичайте след мен, не ме гонете,
безсмислено е всичко вече тук,
но в делника забързан в миг поспрете,
за да ме чуете, като далечен звук.
Раздялата ви с мене ще е лека,
защото всичко съм изстрадал сам.
Преминах аз по огнена пътека,
за да достигна своя светъл храм.