Mar 16, 2008, 9:58 AM
Откровение
Години дълги аз след тебе тичах.
Душата си разголвах и събличах
и искрено, и нежно те обичах.
Дива бях и непокорна,
емоционална, а и страстна,
и на луд живот подвластна.
Но съдбата беше отредила
да се боря с всичка сила
за твойте обич и закрила.
Затова съм благодарна
на играта на съдбата - понякога така коварна,
че сега дари ме с любовта ти вярна.
Душата си разголвах и събличах
и искрено, и нежно те обичах.
Дива бях и непокорна,
емоционална, а и страстна,
и на луд живот подвластна.
Но съдбата беше отредила
да се боря с всичка сила
за твойте обич и закрила.
Затова съм благодарна
на играта на съдбата - понякога така коварна,
че сега дари ме с любовта ти вярна.
© Емилия Трайкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Щастливка!
-
Ех, че красивооо
Дано винаги ти е верен и да те обича безумно - заслужила си го ! Прегръдки -
Аплодисменти за прекрасния стих!!!
-
Прекрасно и вълнуващо откровение за съдбата!Прегръщам те!
-
Никога не бива да забравяме да благодарим!
Браво за стиха! -
Хубаво е! Вълнуващо откровение.
с обич, Емилия. -
Много ми хареса! Хубаво е, че не само упрекваме съдбата, но и й благодарим! Поздравления, Еми!
-
Красота! Нямам забележки.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
