Душата си във тайни ти забулваш
заключваш си със ключ сърцето
радостта болезнено охулваш
с посърнала усмивка на лицето
И нито вопъл не проронваш
в стаята при теб студено е
без страх искрицата прогонваш
осъждаш себе си на заточение
А аз до болка уморена
какво ли не направих да спася
годините ни с тебе изживяни
и любовта до днес да съхраня ...