Накрай света, там където морските вълни намират тих покой,
там, където вятърът дори забравя изморен за своя вой,
Там, където Слънцето голямо блести без топлите лъчи,
Там се бе изправил, чакащ края на славните си дни..
Вперил поглед в океана за миг пак прекоси Сан Бернар, Кайро и Москва
Та сепна дъхът му и тихо прошепна: “Боже де да можех още там да умра...
а трябваше тук за изгния, отхвърлен от всичко, навеки проклет,
призвание мое ли е позорът в самота да увехна след подвизи безчет?"
Година след година вървях по пътя героичен, обкръжен от смели орли!
Победа след победа гвардейската песен звучи още тук в моите гърди!
Напред със слънцето на Аустерлиц, в атака войници, то е ваш верен закрилник!
Вие преминахте Рейн, Висла и Нева, трепери пред вас всеки противник! ...