Sep 1, 2009, 9:58 AM

Откровения по вятъра 

  Poetry » Phylosophy
1172 0 12
В последний ден на своята тъга
ще искам аз сама да се удавя в залеза.
Протягайки насам престъпно пак ръка,
оставяйки следи, рисуващи по пясъка.
Останах ли си вечно влюбена –
пристанала, надбягваща се с вятъра?
Да трия с гума себе си принудена,
пътувах с бризите и по-нататъка.
И по-надолу в пустотата си
ще търся буря за пробуждане по есенно.
Отказано завинаги от пътя си,
не ще заспи сърцето, пък дори отнесено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преследваща северния вятър All rights reserved.

Random works
: ??:??