Откровения след дъжд

Jul 9, 2015, 8:34 PM

Poetry

894 0 3

След проливния дъжд се завръщам. И ето ме –

съчинена от множество ручеи.

Без звездичков нюанс, но с едно бяло цвете

и с истории мои си, случени.

До ръба на дъгата летях и се спускам

като котва в морето прастаро.

Не защото избягах от своите чувства,

а защото пристъпих в тях с вяра.

Не прибягвай към лесни тирета до мене.

Потърси ме сред трудните щрихи,

при които „Прости” се прегръща с „Простено”,

без които морето не стихва.

Нощем все го сънувам, а в утрото помня

всички отливи тъжно разляти.

Но се сгушвам в стиха като страдал бездомник,

приютен във дома на приятел...

И прекъсва писмото до теб напечатано...

И пропускам експресните влакове...

Нови точици сплитат ръце във душата ми.

Попълни ги, когато си плакал.

Радостина Драгоева

Please sign in with your account so you can comment and vote.