Потропвах замислено

по белите листи, 

в един миг -  вдъхновение 

и с трепет записвах, 

своите мисли,

подгонили ме - с нетърпение. 

После пак се замислях, 

сърцето попитах - 

то ми отвърна - с вълнение! 

По белите листи, 

не смогвах и тичах, 

в един миг - на откровение. 

От душата разлистена, 

в тихата нощ, 

преписвах своите -  настроения.... 

и крещях, и ридаех 

в душевната немощ, 

с белия лист - убивах терзания 

и с водопада от думи, 

мъката давех

и пращах я там - във изгнание! 

После въздишка отронвах, 

сърцето догонвах 

и чувах в него - ридание! 

Със сълзи го прегърнах, 

с тях измих раните 

и дадох му - обещание :

"Ще те пазя! "- отвърнах, 

" Виж, колко засмяна съм! " - 

и му олекна от мойто старание. 

Тогава чух тишината, 

нежно покани ме

и отпуснах се - в това обаяние:

в един миг - запреписвах, 

от насъбраните чувства - 

от моите душевни ухания! 

Любов и надежда, 

отново възкръснаха, 

потръпнах от тези - очарования! 

С мислите леки, 

по незнайни пътеки, 

омагьосана попивах - послания.... 

И в нощта - без окови, 

душата, в миг, се оголи, 

върху белия лист - в прозрения.... 

Накрай, уморена от бродене, 

в сакралните кътчета, 

заспива призори - в изтощение!... 

През деня капсулована, 

добре опакована, 

с усмивка защитена - от нападения, 

познала страдание, 

от грешно доверие 

и неразбрана - наказана с мълчание! 

Свободния дух, 

често ближе си раните, 

получил в клетка - ограничение, 

помляни копнежи, 

на пепел - надежди, 

отнесени в ураган - от съмнения!... 

Ранима и крехка, 

душата събира 

с тихи стъпки - своите впечатления, 

за да има видения, 

за идните нощи

и изповяда - своите откровения!