Тази вечер мълча – безпаричен Митак, и вирея в дълбоките нощи.
Тази вечер погълнах словесен живак. От години животът ме по̀щи.
Нямам спомен за ден, който беше смирен, и се лутам самотен на тъмно.
Ще четете ли мен като светъл рефрен, щом след буря отново се съмне?
Тази тежка борба за насъщни парѝ ме сломи. Тя живота изпи ми.
Докога ще мълча пред езиците зли? Не намирам спасение в рими.
„Няма смисъл!“ – крещи вън животът студен и душата ми с мъка залива.
Хващам с първи петли бързо бързия трен и самотен, далече отивам.
През добрия сумрак се понасям напред. Пиша в тесни и мръсни купета.
Аз – римуван хлапак без пари и билет – си мечтая да видя късмета.
Да го зърна в зори с любопитни очи като малко момче на пързалка,
да изпълня гърди с куп красиви мечти. Да превърна тъгата в запалка. ...