Jul 22, 2022, 10:41 PM

Откровенията на една падаща кѐгла, 

  Poetry
618 4 7
Тази вечер не плача от радост, а от мрачна и грозна тъга.
Олюлява се моята младост като тежко пиян през нощта.
Докога ще са липса парите? Докога ще работим до кръв?
Днес са жални стопанки жените и мъжът не прилича на лъв!
Днес цените обичат да скачат и животът е с данък дори.
Днес мечтите по пътя се влачат, а мечтата за утре гори.
Не разбирам животът защо е на парчета фатално разбит.
Той е рухнал – гигантска секвоя, и да бъдем спокойни, е мит!
Аз се сещам за щастие бегло в разорената наша страна,
пред която съм падаща кѐгла, устремена към луда мъгла.
Тази вечер не чувам децата. Май жените ги слагат да спят,
след което целуват челцата и в покорната вечер мълчат. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??