Откровено

Feb 2, 2010, 4:07 PM

Poetry » Love

392 0 0

Притихнали стъпки към тебе ме водят,
изтича към тебе и мисълта,
спомени свидни на пръсти не ходят,
а силно отекват в мойта душа.

Прегърбено минало длани протяга
и настоящето моли за грош,
в бъдеще светло лика ти поставя,
от него струи неизмислена мощ.

Кога ли оставих те да избледнееш
и колко ли пъти замествах те с друг?
И все пак макар и далеко се смееш,
а чувам смеха ти, сякаш си тук.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Откровено

Свързани произведения

Comments

Random works