Понякога се чувствам аз самотен

и болката на пръсти я броя.

Душата ми изгубено е коте,

а мислите – преливаща тъга.
 

Понякога жестоко се отчайвам,

погубен от човешката злина.

Понякога от болка се замайвам,

останал без надеждица една...

Останал без приятелска опора,

успявам да живея някак аз,

но трупа се умора след умора.

Животът ми останал е без глас.
 

Животът ми копнеж е за момиче

и капчица усмихнато добро.

Животът ми писука като птиче,

което ще потъне в зарево̀...