Доста време за любов само писах,

но се случи нещо, от което се стъписах.

Нададох тих, глух и ням писък,

оказах се на системата в дългия списък

от хора, как да кажа... втора цигулка,

люлеех се на системата в грозната люлка.

Момент за поука!

Сбъркала съм някъде... наслука.

И ето го предишния, познатия ви стил.

Зъл демон сърцето е пленил.

Може би дори би ви ужасил

умът ми с тези идеи брутални,

агресивни, унищожителни, но и гениални.

Забравете всички онези физиономии печални,

всички пози и сълзи драматични и многострадални.

От утре изгрява черното слънце в сутринта.

От утре няма ден, а само молитва да дойде нощта.

Проклета нищета и злоба нескрита!

Проклета да си и ти, болка прикрита!

Проклет да е всеки, който само за състрадание пита!

Проклети да сте всички, чиято интрига около врата ми се оплита!

Защо попита:

"защо тя вика"?

Викам, защото силата вече не достига.

В роб се превърнах на себе си и на вас,

увяхна в ръцете ви крехката ми страст.

В миг - куршуми, после идва, черното слънце изгрява,

моливът по хартията се плъзга... стихът си продължава...

... откровено против системата мнението ми си остава...

... откровено против съм на това, което става...

...откровено против...но никой до мен не застава...

... откровено против!... провиквам се, но трагедията продължава...

... черното слънце изгрява...