Всеки бял косъм знаеш от какво е.
Всяка бръчка – от добро или зло.
Душата ми с хастара обръщаш нагоре.
Ти си всевиждащо, трето око!
Истината никога не спестяваш.
Поднасяш ми я в лъскава рамка.
Щом в теб се огледам, я размахваш
гола, крещяща и ярка!
Ти не си обикновен реквизит!
Сияеш като празнична витрина,
когато с живота сме „квит“,
когато съм щастлива без причина. ...