Откъде се взе така отракан?!
Като буря си в разплакано небе.
Защо не ме подмина тихо, като вятър?
Аз нямам нужда да се влюбвам в теб!
Откъде се взе? Нима ще ме научиш
да броя минутите, секундите дори.
На мен ли точно трябваше да ми се случи
в душата ми да парят твоите очи?
На мен ли? Аз, която подминавам
арогантните и властни, натрапчиви мъже,
сега пред теб стоя и тръпна, оживявам,
а дали била съм жива преди теб?