Nov 16, 2020, 11:53 AM  

Откъм гърба 

  Poetry » Other
331 9 9

Изправя чéло гордостта без звук и
на злобата не плаща скверна дан.
Обръгнала на абордажни куки,
душата – гълъб в Божията длан,

полита след бленувани химери,
а кал и завист – в ниското са те.
Земята – обещана ще намери,
маслиновите клонки ще сплете,

за да отчупи залче от дъгата
и да нахрани всички – с чудеса.
На воля вийте! Кръпките в крилата
и смъртоносни раните не са.

Напук на всичко, виждам ярко свети,
маяк на хоризонта, на ръба.
Една последна "милост" окажете
пукнете се от злост! Откъм гърба...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??