Откъсната радост,
мъртво листо,
искряща сълза -
всичко, което си ти,
от всички предишни
животи събирах,
за да населя сърцето си.
Сякаш пламък от свещ
скута на спомена топли.
Нежност извиквам,
наметната с усещане за теб...
Спасението -
милостта към неразбраните...
© Маргарита Василева All rights reserved.