В един само стих
как да събера
горестта си тиха
и бездомна
към очи, които
ме горят
и ръце, които
ме не помнят ...?
Прогаря от горещината
листа,
отлитат думи,
редове,
душата ми
се тъй пречиства
от предишни
грехове
и като южен полъх
лека
се изнизва,
отблизо да погледа
сънувано лице ...
© Валдемар All rights reserved.