Брегът е сам. Морето се отлива
назад към непристъпните си дебри.
Една вълна с последните си сили
докосва ме едва. И се оттегля.
И някак засиява тишината
в червеното на залезното слънце,
очите ми са там, в далечината,
а тук са само пясъчните стъпки.
Очите ми са там, зад хоризонта,
зареяни в усмихнатия залез,
защото тук при някой следващ отлив
следите по брега ще се надбягват. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up