Очите ти са водната стихия
замръзнала, привидна, в плен.
Отблъсна ме в очите ти магия,
проклела те да си студен.
Потърсих те в душата си тогава
и нямаше те, вече си поел
в стихията на моята забрава -
погледна в мен, през мен, без цел.
Безпътен си, а лее се водата
на пътя ни без тебе и без мен.
Вода безплътна, тежка, свята
застива в леден сънен ден. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up