ОТМИНАЛ МИГ
Прохладна нощ
след зноен ден
настъпва мрак
и пак се взирам, в небето
своята звезда да търся.
И между ударите на сърцето
част от мене пак крещи
къде си, чуваш ли, кажи!
Море от болка
вълна от спомен
в блясък на окови ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up