Отминала надежда
О, неразумний! Какво ти стори?
В заблудата си своя ме виниш?
От грехове са твоите простори,
а гледаш с укор и мълчиш!
Нима очакваш да се моля,
виж, силна съм и имам воля,
сърцето ми най-сетне се смири
и любов към тебе не таи!
Отмина като полъх, като вятър -
тъгата, радостта и нашите мечти,
остана екот в спомен кратък ...