Отминали тъги
На есента листата плачат,
със мен, със теб, с отминали тъги,
по небосклона все ги влачим
и газим, клети, своите дъги.
И газим обич, газим чувства,
прехвърчат, злобни, дяволски искри
и крием се зад смешно русло,
улисани във някакви игри.
Улисани от мисли грозни,
разтърсени от тежка суета,
рисуваме смъртта - помпозно ...