Когато пак в мен се взираш
и ме търсиш с поглед уморен,
бягам, пак от тебе бягам
-не мога да се примиря с любовта!

Искам да съм твоя повече от всичко на света,
искам да живея в блестяща красота,
но сякаш нещо в мен се къса
при мисълта ми за това!

Разбърканите чувства от предишната съдба
дебнат в мен-дълбоко скрити
и чакат, чакат я нощта,
в която да се влюбя,
а след това дълбоко да заспя.

Не мога да обичам!
Не трябва да искам това.
Единственото нещо,което ще остане
от любовта ми е болка и тъга.

Но пак сънувам,
сънища, а не кошмари -
за любов, за нереални светове дори.
Представям си, че ще преодолея
май отминалите дни...