Mar 25, 2006, 12:31 PM

Отмъщение 

  Poetry
618 1 1





Видя ли, че не съм вече твоя,
видя ли, че мога да бъда и с друг.
Видя ли че си вече
само болезнено минало.
Видя ли, но въпреки всичко
оставаш нестихваща любов.
Видя ли, че съжаляваш
не го крии, не помага.
Очите ти плачат без сълзи,
маска на щастлив
опитваш да носиш,
но като мен друг не те познава така,
та нали аз съм за теб
най – истинската ти жена..
Но както виждаш всичко се променя,
сезоните годишни се менят,
след зима идва пролет,след дъжд изгрява дъга,но понякога човен късно се досеща,колко много му е нужна любовта...

23.03.2006г.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • браво поздравления много е хубаво!!!наистина някой се досещат много късно,че им трябва любов!!!
Random works
: ??:??