Отнесени мисли, разпръснати от теб
във хаоса на собствената ти разруха.
И от способността ти да се нараняваш сам.
Мечтите криеш си във ъгъла на самотата.
И в тъмнината на страха огромен
не смееш да се усмихнеш на живота.
Шепот тих... Напомня ти че си човек.
И с нокти закривани, стърже, по твойте
копнежи несподелени!
А вятърът горещ пак неприятности вещае.
Потен питаш се!? Кога ли ще заспиш?
Едва ли някой знае... ...