Срещам те, когато животът
тепърва е почнал да пише
върху моето детско сърце.
Безмълвно отнемаш писалката
и драскаш ли, драскаш. Но нищо.
Аз никога не поисках да спреш.
Срещам те отново след години,
преживяла вече болки и тъги,
хвърляни по мене с безпогрешна точност.
Вече зная – след време ще си идеш,
в душата нося още твоите следи,
но съм готова да получа много още.
Срещаме се пак по залез вече,
последни слънчеви лъчи докосват нас
и времето ни отброява тихомълком своя край.
Отнети мигове... животът ни обрече
да не бъдеш мой, ни твоя да съм аз.
Среща и раздяла. Никога вече. И все до безкрай.
© Или Дадарова All rights reserved.