Отново

Sep 4, 2007, 11:54 AM

Poetry

427 0 0

Луната, красива и сияйна,
отново хвърли сянката си в нощта.
Както сребърен куршум пронизващ
мрака, докосващ копринените облаци,
усещайки нежното трептене на звездите,
се сепна за миг, когато видя празните очи
на богатите дами, малките души на големите хора.
Щом чу поредната лъжа на неверния
съпруг, гласовете на пияните младежи
и плача на изгубено дете, ужасена тя залезе,
утешавана от слънцето, милвана от вятъра
и прогонена от настъпващия ден.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Отново

Свързани произведения

Comments

Random works