Dec 18, 2006, 10:12 PM

Отново 

  Poetry
667 0 5
Притисната до мен в тишината,
нашепва пламенно слова,
потрепва нежно в тъмнината,
отпива жадно от мига,
конвулсии разтърсват младото й тяло,
трепери като лист под ударите на дъжда,
безвремието ни е завладяло,
отново съм с любимата жена,
вдишвам аромата на косите,
милвам гладкото лице,
подклаждам пламъчетата в очите,
докосвам с треперещи ръце, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров All rights reserved.

Random works
: ??:??