Oтново онази завладяваща усмивка на лицето ти...
Отново смаян без дъх на ъгъла стоя с онази празнота...
Ти се усмихваш и разтапяш онзи лед в мен...
Поемам глътка въздух и продължавам напред сам.
Вече нямам посока, нито пътеводен знак, а загубен вървя...
Вече няма лъжа, нитo мечта, която да следвам...
Има само път... пътят, който сам избрах...
И да се загубя, ще е в реалността...