Търкалят се неизживени мигове
по склона на мечтите.
Недоузрели падат истини
от клона на лъжите.
Недоизпята, недолюбена
си тръгва младостта.
И все по-тежки стават сламките
във празните гнезда.
И все по-тихо плаче вярата
в прегръдките на самотата.
Като коприва силно пари
по пръстите на съвестта - вината. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up