Сега си спокойна и тиха, във мир,
като буен поток, слязъл в полската шир.
Заситена, нежна, отново Захир...
Ще бъда за теб най-дълбокия вир.
Сега си готова да даваш вода
на всичките хора, край твойта река.
Преливаща, чиста, отново кристал...
Да пия от тебе, какво не бих дал!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up