Къде си във това хубаво време
и в нощта, скрила хиляди следи,
аз не чакам някой да те вземе,
нито пък при мен да дойдеш ти.
Но дните се редят и си отиват
и ти навярно с тях се мениш,
но поисках аз за малко да те видя,
как живота ми ще промениш...
И тягостно оттук нататък
може би един до друг ще сме,
излиза, истина е - без остатък,
времето за нас тече, тече... ...