Отново
Дишам както дойде, без усилие.
Дъх след дъх, без напрежение,
въздухът, като живот в пустинята,
пести излишните движения.
Отпускам се, но не защото искам.
Безволево, без намерения
превръщам се в пространство, в изход,
в място, някъде извън Вселената.
Оставям мислите си неподвластни,
от само себе си да се надигат.
Като актьори в театрален кастинг
една след друга те пристигат.
На никоя не дръзвам да се спирам,
на никоя не давам главна роля.
Която има сила, ще се върне
негримирана, без дрехи, гола.
И с нея ще започнем двамата
завръщане назад в реалността.
В самата тъкан на Вселената
отново ще се влеем в песента.
© Иван Бърдаров All rights reserved.