MoNs0oN (Шепот)
17 33
Jul 16, 2008, 12:20 PM

Отново 

  Poetry » Other
698 0 4
Влакът отминава
бързо, шумно.
Влакът отминава
там, далече в планината.
Наоколо е бездумно.
Влакът отминава.
Отминават и те -
от мъката спомените.
Тръгват си, без да питат.
Така трябва да е.
Нека отново да има
ясно синьо небе.
Пристъпвам тихо назад,
но чувам познатата песен.
Не искам, но се заслушвам,
с поглед в безкрая отнесен.
Та тя е неповторима,
красива,
нежна,
недостижима.
Нашата песен!
Помниш я, нали?
И ето - спомените се връщат.
Колкото и да се опитвам,
не мога да си кажа
"Забрави ги, забрави..."
Защо ли? И аз сама не знам.
А дали не е, защото
все още нещо изпитвам?

© Шепот All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??