Отново.
Отново.
Отново.
Гледам през прозореца и виждам гълъбите,
кацнали на перваза.
А някога виждах само летежът им.
Някога.
Капките потъват в ръката ми.
Бавно, за да бъде сигурно.
А някога потъвах в очите ти.
Отново.
Отново.
Визитация.
Сутрин.
Вечер.
Сутрин.
Преди посещавах и светлината.
И вятъра.
И умението за летене.
Сега посещавам себе си.
Лекарят влезе.
Отново.
© Силвена Иванова All rights reserved.