Отново дъжд... И в тъмното възкръсва
усещане за друг такъв порой.
Да се завърнем в онзи ден е късно -
след толкова години на застой.
След толкова години равнодушни,
превърнали дъжда в природен факт,
а вятърът - в един поток въздушен,
навял листа пред сивия ми праг.
Днес пак вали. Но капките танцуват,
обагрени от звездна светлина.
Ловя ги в шепи и им се любувам -
сълзи са те на старата луна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up