Отново е пролет...
Бездомни, от полет далечен
събират се птиците горе
на покрива.
Стапя се бавно снегът
върху моят прозорец,
но всеки разбира:
Отново е пролет.
Отново е пролет...
Отново забързани скитат се хората
и пак разминават се хладно и гордо.
Намръщени, вперили поглед нагоре,
не се забелязват,
не си и говорят. А
отново е пролет.
Отново е пролет...
Цветята на двора се раждат отново
за полет
готови.
Ех, пролет...
Говорят,
била си магьосник неземен,
а тях, цветовете
остави без полет.
Отново е пролет.
° ° °
За миг спрях да пиша,
погледнах нагоре,
надолу,
встрани
и отново нагоре.
На листа написах: "Отново е пролет",
но всъщност не беше.
Навънка бе есен.
Е, разбира се листа не скъсах.
Какво от това, че навънка е есен?
Ще изчакам там някой друг месец
и с песен
ще станат
цветята
от сън.
© Огрян Орешников All rights reserved.
Поздрави и от мен!