Отново е време за ново начало,
когато старото се е разпиляло.
И болката тихо в мен преболява,
като остатък от угасваща жарава.
Отново е нужно път да проправя,
но тук душата си ще забравя.
Че тя е за тебе глухо ридала,
а после в празнота опустяла.
Отново ще трябва утре да виждам,
живота си, който така ненавиждам.
Денят ми уморен и сломен е,
но още ражда спомени в мене. ...