О Т Н О В О Е З И М А
Отново е зима. Белият сняг покрива всичко наоколо.
Двама влюбени, прегърнати плътно в нощта,
тихо нашепват някаква нежна приказка за любовта.
Отново е зима. Пред вратата ти – бяла пухкава премяна…
Така искам да почувствам топлината
и да запълня тази празнота.
В стаята гори камина, пламъкът сгрява нечия душа.
Ти се взираш в тъмнината и разказваш на една жена
поредната си приказка за любовта.
Премръзнала от студ, аз тихичко излизам
и тръгвам боса през нощта. Стъпките след мен остават ...