Притиска ни със облаци небето.
След вятъра вървят мъгли.
Замръзнало в ръмежа е полето...
Артритът се обажда и боли!
По цял ден слънцето го няма,
къде ли го прогониха, не знам?
Животаът ни е вече мелодрама,
търкаля се по сивия екран.
И селото е посивяло,
обаждат се и гладните кози...
И времето във пустота е спряло!
О, мили Боже, помози! ...