Притиска ни със облаци небето.
След вятъра вървят мъгли.
Замръзнало в ръмежа е полето...
Артритът се обажда и боли!

По цял ден слънцето го няма,
къде ли го прогониха, не знам?
Животаът ни е вече мелодрама,
търкаля се по сивия екран.

И селото е посивяло,
обаждат се и гладните кози...
И времето във пустота е спряло!
О, мили Боже, помози!

А скуката навсякъде е спряла,
безперспектива те мори!
С душата си осиротяла
ненужен чувстваш се дори!
 25.10.1999г. Драгойново