Отново с болката заспиваш.
Отново с викове натрапваш доброта...
Отново с крясъка се молиш
да чуят твоята душа.
Копнееш, молиш се, ридаеш?
Раздаваш се лудост чак.
И в вечерите тъмни светлината -
търсиш за да я раздаваш пак.
Но в тъжното дъждовно време.
В проблясъка на нощтното небе...
Ти виждаш самотата своя
и неразбраното, тъгуващо сърце. ...