И отново аз, пак, търся нещо...
Но какво? Все още не зная.
Не е богатство. Нито пък вещи.
Търся врата към безкрая.
И отново летя във небето -
свободен, волен кат птица.
И цъфти под мене полето -
и се оглежда в моите зеници.
Сдържам в мене бодливото слово.
Ала осъзнат ли съм вече?
Да, към вярата тръгвам отново -
ала не захвърлям и меча. ...