Aug 8, 2006, 5:44 PM  

Отново някой си отиде 

  Poetry
863 0 12
Студена, бяла, празна стая,
безспирна тежка тишина.
Душата тръгва към безкрая,
а тялото на среща със пръстта.
Изгаря силна болка живите,
тъй дълго пари и не спира.
Тъга от загуба по близките,
дере в сърцето и пулсира.
** ** ** **
Какво ли всъщност е живота?
Път кратък, миг от вечността.
А истината крие се в душата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Random works
: ??:??