ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Sep 25, 2006, 10:17 PM

ОТНОВО ПЪТУВАМ САМ 

  Poetry
5.0 (3)
801 0 7
Отново пътувам сам.
Надалеч... Към морето.
Замайва главата на всеки то със своите вълни,
а на сърцето напомня за нечии черни коси.
Насаме отново сме с него –
един познат и приятел.
Знае добре за кого мисля.
Нищо, че не е гадател.
Споделям често с него,
слушаме музика двама
и всички неща между нас
са без лъжи и измама. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
  • АнгелинаМихайлова (Ангелина Михайлова) Слънчева обич
    Слънчева обич
  • Яким (Яким Дянков) Fall's Laws
    Like every autumn Fading is awesome. One final journey starts up when the summer is gone. Down Life ...
  • Nebula_Of_Poetry (Nebula) Song of Solomon
    July’s heat is cruel and wild, a fevered breath, both dark and vile. The earth yawns wide, the chasm...
  • sauronboab (Борислав Ангелов) The tower of gold
    The fire is burning the tower of gold. the old throne is fallen, the new throne too bold, the fortre...

More works »