ОТНОВО ПЪТУВАМ САМ
Отново пътувам сам.
Надалеч... Към морето.
Замайва главата на всеки то със своите вълни,
а на сърцето напомня за нечии черни коси.
Насаме отново сме с него –
един познат и приятел.
Знае добре за кого мисля.
Нищо, че не е гадател.
Споделям често с него,
слушаме музика двама
и всички неща между нас
са без лъжи и измама.
Дали той ми е верен другар
с многобройните си завои –
не знам! Да говоря с него е дар
и не се питаме кой кой е.
Реших по кой път да поема
и връщане назад няма.
Зная накъде води
и радвам се, че натам е.
Когато ставаш излишен,
съжаление не ти трябва,
затуй намери сили за „Сбогом” –
животът и без теб продължава.
Човекът е нищо, ако го няма другия.
Без обич сърцето не съществува,
а самотно някак ще шава.
Накрая, без да са нужни образи,
риторични въпроси
само искам да зная
дали днес си щастлива,
без да ми казваш с кого си...© Вили Тодоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
А може и да се наслаждаваш на гледката. Най много обичам да пътувам през есента! Затова мъничко ти завиждам... /но благородно!/
-
Благодаря, че сте го погледнали! Албиция, през всичките тези дни този приятел, на когото съм му много благодарен, но и който е причината да нямам много време да следя нещата в сайта, е Пътят. С други думи - много пътувам и обикновено си слушам любимите дискове или станции и се правя, че мисля.
-
Много земен стих! Поздрав!
-
Вили, това е много добър и мъдър стих!
-
Вили,харесах стихът ти,може би,защото е добър,може би,защото ми е близък по смисъл.Незнам точно защо,но страшно ми допадна и го запазвам при отбрани стихове.
Благодаря ти за него! -
Млко е тъжно, но щом си намерил приятел с когото да говориш за всичко, все пак не си сам, нали?
Харесва ми! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и не се питаме кой кой е.
...
поздрав*